ОГНЍЛО, мн. -а, ср. 1. Рядко. Запалителна съставка върху главичката на кибритена клечка, обикн. от фосфор. — Деветокласничката,.., пишела [до вестник] за обичта си към неин съученик,.., за стрито огнило от кибритени клечки, което могло да бъде изгълтано. Б. Болгар, ОП, 89.
2. Диал. Огниво; чакмак. Дервишът събра куп сухи съчки, измъкна едно огнило и накладе огън. Св. Минков, ПШ, 44. Кременни камъне, които издават искри, кога ги удряме с огнила. Д. Мутев, ЕИ, 124. — Аз ще заколя ягнетата, отговори Бекир баба, който се случи на двора; аз съм стар касапин, само ми ги дайте. Извади си ножа и взе да го заглажда с огнилото си. Ц. Гинчев, ГК, 254. Извади луличка, огнило и прахан,/ о кремъка три пъти секна, и искри / изскокнаха бързо. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 18-19.