О̀ГНЍЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който има огница, който е обхванат, болен от огница. Огничав бивол.
2. Прен. Трескав, неспокоен. И стремленията на душата ги наследува.., едно загрижвание настръхнало и огничаво, каквото страдат запрените зверове, които всякога остават наежени. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 14.
3. Като същ. огничавото, мн. няма, ср. Време, когато върлува огница (обикн. чума, тифус и под.).
◊ Огничаво биле; огничав бурен. Диал. Огниче (във 2 знач.); огничище. Ajuga chamaepitys. Български народни наименования – срещниче, огничаво биле, тамянка. Н. Стоянов, НЛЛ I, 68.