ОГРА̀ЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от ограждам1 и от ограждам се. Където е Манастирската крепост, се намира голям къмък. .. Ограждането му със зид не е случайно. Ст. Михайлов, БС, 18. Колове за ограждане на цветни градинки.
2. Обикн. мн. Спец. Ограждение (в 1 знач). В редица страни със силно развит автомобилен транспорт всички крайпътни дървета се изсичат и се заменят с храсти.. В това отношение широко се използуват еластичните крайпътни бариери и ограждания. НТМ, 1966, кн. 211-212, 16-17. Безопасните ограждания имат най-разнообразна форма: щитове, кожуси, парапети и т. н. Хр. Марков и др., ТБ, 241. Предпазителите (огражданията) на ремъците, зъбните колела, режещите части и др. трябва да бъдат на местата си. М. Тодоров и др., ТМСС, 6.
ОГРА̀ЖДАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от ограждам2 и от ограждам се; изграждане, съграждане.