ОГРЀЙВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); огрèя, -èеш и (съкр. разг.) -èйш, мин. св. огря̀х и (диал.) огрèях, прич. мин. св. деят. огря̀л, -а, -о, мн. огрèли и (диал.) огрèял, прич. мин. св. страд. огря̀н, -а, -о, мн. огрèни, огря̀т, -а, -о, мн. огрèти и (диал.) огрèян, св., прех. Огрявам1; осветявам, стоплям. — Под име огън не трябва да разбираме само огъня, с когото ся служим, за да ся греем, но и слънцето, което огрейва сичката натура и прави да изникнуват тревите и растенията. К. Пишурка. МК (побълг.), 260. огрейвам се, огрея се страд.
ОГРЀЙВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); огрèя -èеш и (съкр. разг.) -èйш, мин. св. огря̀х и (диал.) огрèях, прич. мин. св. деят. огря̀л, -а, -о, мн. огрèли и (диал.) огрèял, св., непрех. Огрявам2; изгрявам1. Печалните облаци като сън излетяваха и красен свет на неизречена радост огрейваше в сърцето ми. П. Кисимов, ОА I, (превод), 118-119.