ОГРЍЗКВАМ, -аш, несв.; огрѝзкам, -аш, св., прех. 1. Разг. Огризвам. — Не ми даваше сърцето да го [коня] изоставям сам на поганците! Щяха да го огризкат до кокал, като чакали. А. Гуляшки. ЗВ, 437.
2. Жарг. Изяждам, изгризквам. Огризкахте ли си манджите да тръгваме? огризквам се, огризкам се страд.