ОГРУБЯ̀Л, -а, -о, мн. огрубèли. Прич. мин. св. деят. от огрубея като прил. Загрубял. Край стената, зад излегнатите момчета, се дигна глава с огрубяло, брадато и сънливо лице. А. Страшимиров, Съч. V, 353. Тоя огрубял и затъпял българин, дето все го ругаят по кафенетата и по механите, тоя българин иска да знае за какво ще се бие, кой ще го води. Ст. Дичев, ЗС II, 181. Виждате ли моята ръка -/ тая, рудничарската десница,/ огрубяла от зарасли рани,/ дето кърти черните кристали? Ив. Бурин, ПТ, 110.