ОГЪ̀РЛЯК м. Остар. и диал. 1. Парче кожа, която кожухарите са употребявали за огърлие на кожуси.

2. Шарка от черни конци по огърлието на кожух.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)