ОДЕТИНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; одетиня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Вдетинявам.
ОДЕТИНЯ̀ВАМ СЕ несв.; одетиня̀ се св., непрех. Остар. и диал. Вдетинявам се. Старата бабичка, която в това време се одетинила до най-крайната степен, очеквала своето унуче така също, както обикновено ние очакваме доброто ядение. Л. Каравелов, Съч. IV, 244.