ОДРЕЗГАВЯ̀ВЯМ2, -аш, несв.; одрезгавèя, -èеш, мин. св. одрезгавя̀х, прич. мин. св. деят. одрезгавя̀л, -а, -о, мн. одрезгавèли, св., непрех., безл. и в З л. Постепенно ставам дрезгав2, сумрачен, просветлявам или притъмнявам при разсъмване или при свечеряване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)