ОДРЍПЯЛ, -а, -о, мн. одрипèли. Прич. мин. св. деят. от одрипея като прил. 1. За дреха — която от продължително носене е скъсана, която е в дрипи. Шинелче вехтичко, / шинелче одрипяло, / обичам те и те / не хвърлям от гърба. К. Христов, ПП II, 65.
2. За човек — който е облечен с такава дреха. След тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха.. погребална песен. Хр. Смирненски, Съч. III, 238.