ОДРЯ̀МАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от одрямам като прил. Рядко. Който е изпълнен с тишина, спокойствие, неподвижност; задрямал, притихнал. Не припираше да погне разбойниците. Погледне ли уж одряманото село, откъдето пак щеше да се запушка щом го приближи,.. — спираше му дъхът. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 464.