ОЖЍДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Индив. Човек, който чака, очаква (ожида). — Не приема! — отговаря рязко разсилният със съзнанието, че стои по-високо от всичките тия ожидници хора. Ив. Вазов, СНЖ, 19.
