ОЖУ̀ЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ожулвам и от ожулвам се. От удара на куршума върху кожата имаше само ожулване и съсирване на кръвта на голямо тъмномораво петно. Гр. Угаров, ПСЗ, 181.


Източник: Речник на българския език (онлайн)