ОЗЕМЛЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от оземлявам и от оземлявам се. На оземляване подлежаха всички лица, които изкарваха прехраната си от земеделие или от отраслите му. М. Мичев и др., 3, 21.


Източник: Речник на българския език (онлайн)