ОЗЛИНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; озлиня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. 1. Правя някому злина; напакостявам.
2. Озлобявам някого. озлинявам се, озлиня се страд. и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
