ОЗНАЧА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от означавам и от означавам се. В изречения като „Иглика и тя отиде в село“ или „Иглика и нея я повикаха в село“ с повторно означаване на подлога или допълнението се изразява понятието „също“. Л. Андрейчин и др., БГ, 256.