ОЗЯ̀БВАМ, -аш, несв.; озя̀бна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Измръзвам, вкоченясвам се. — Озябнах от студ; виж нозете ми. — Оуу! — възкликна Емин като пипна нозете ми, [те] са по-студени от желязо: какво да се прави? Гр. Пърличев, СбНУ ХI, 388.