ОКА̀ЖДАМ, -аш, несв.; окадя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Окадявам. ● Обр. Тая мисъл не беше ясна. Тя димеше през ракиените пари на мозъка му като пушек, който окаждаше светлите мисли за Цвета. Елин Пелин, Съч. III, 114.
