ОКАЗИОНАЛЍЗЪМ1, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Идеалистическа теория от ХVII в., която обяснява взаимоотношенията между душата и тялото чрез непосредствената намеса на бог.
— Фр. occasionalisme.
ОКАЗИОНАЛЍЗЪМ2, -змът, -зма, мн. -зми. Езикозн. Случайно, инцидентно създадени в даден контекст дума или израз, както и значение на дума, които не са утвърдени в езика, не са лексикализирани. В хумористичните жанрове често преднамерено се създават оказионализми за постигане на изразителност.
— От лат. occasionalis 'случаен'.