ОКАЛПАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; окалпавя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Индив. Правя нещо или някого калпав, лош.

ОКАЛПАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; окалпавя̀ се, св., непрех. Индив. Ставам калпав, лош. За да покажа още веднаж как г. Страшимиров се окалпавява с новия си навей и като художник, ще процитирам един от многото подобни пасажи в последните му разкази. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 269.


Източник: Речник на българския език (онлайн)