ОКЛЬОЩАВЯ̀Л, -а, -о, мн. окльощавèли. Прич. мин. св. деят. от окльощавея като прил. Разг. Който е станал кльощав; отслабнал, измършавял. — Тогава гледайте добитъка — рекох им — и който е най-окльощавял, колете! А. Гуляшки, ЗР, 256. Кой знае от колко време стояха [затворниците] в подземието. Имаше и по-държеливи — тях боляринът излови в яда си, след като го навестиха Самуиловите войници — ала и те окльощавели и мръсни. А. Дончев, СВС, 583. ● Обр. В дъното, зад окльощавяла слива, се гушеше къщата с двете дървени колони. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 84.