ОКОЛНЍК, мн. -ци, м. Диал. Колело, кръг, окръжност. Чорбаджи Вечо и тоя път „повел хорото“; вгнездил се в единия ѝ [на гората] край, направил си мандра и всяка година взел да провърта с огън по един околник — да е по-широко на овцете му. Н. Хайтов, ПП, 16.