ОКОРАВЯ̀Л, -а, -о, мн. окоравèли. Прич. мин. св. деят. от окоравея като прил. Остар. Закоравял. Даже катастрофата на родния му град не стресна твърдото му, окоравяло, затъпяло за родствени чувства сърце. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 98. Техният [на болните] стомах, по причина на своите окоравели стеници или по причина на възпалението, не може вече да приема нито храна, нито питие. Знан., 1875, бр. 18, 282.