ОКРИВЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от окривявам1.
ОКРИВЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от окривявам2 и от окривявам се; обвинение. Взаимните окривявания и натяквания между съпрузите се продължаваха. Ив. Вазов, Съч. IХ, 14.
