ОКРО̀ЙВАМ, -аш, несв.; окроя̀, -оѝш, мин. св. окроѝх, св., прех. Диал. Орязвам; окроявам. Отива на лозе, окройва три ло- зи. Н. Геров, РБЯ III, 354. окройвам се, окроя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)