ОКРОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; окроя̀, -оѝш, мин. св. окроѝх, св., прех. Диал. Орязвам; окройвам. окроявам се, окроя се страд.
— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
