ОКСА̀ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Оксалова киселина. Хим. Двуосновна карбонова киселина, представляваща безцветно кристално вещество със силен кисел вкус и без миризма. Оксаловата киселина е твърдо вещество, което изкристализира из воден разтвор с две молекули кристализационна вода.. Безводната оксалова киселина се топи при 189 . Хим. Х кл 1958, 86. Оксалова киселина. Получава се от мравчената киселина и лесно се окислява, като се отделя въглероден двуокис. Ст. Младенов и др., ОТК, 86. Макар и в малко количество оксаловата киселина се съдържа в много плодове и зеленчуци. П. Даскалов и др., ТК, 22. Грубо смлените чокани [на царевицата] служат за получаване оксалова киселина. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 241.