РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)


ОКУ̀МЯНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от окумям и от окумям се; окумване1.

— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.

ОКУ̀МЯНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от окумям се; окумване3.

— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.


Източник: Речник на българския език (онлайн)