ОКУРАЖА̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от окуражавам като прил. Който вдъхва смелост, кураж; окуражителен, насърчаващ, насърчителен, поощрителен. Досегашните резултати не са малки. Но те трябва да се приемат само като едно окуражаващо начало. ВН, 1961, бр. 3066, 3. Окуражаващ поглед. Окуражаващи действия.