ОЛЕА̀НДРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до олеандър. Великолепното олеандрово цвете възхищава погледа. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 15. Под влияние на жаркото слънце, през пролетта и лятото тези вади се превръщат в кални локви или в изсъхнали долове, където по пясъчното дъно на места стърчат китки олеандрови храсти. П. Полов, Т, 19.