ОЛЕЛЀЧЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от олелеча; олелейкане, олелекане, олеликане. До нас достигаше само олелечене от жени, плач от деца и вик от мъже. Лет., 1874, 119.


Източник: Речник на българския език (онлайн)