ОЛИЦЕТВОРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Някой (или нещо), който олицетворява, представлява нещо; олицетворение (във 2 знач.). Фило Калинков беше личният приближен на самите сега олицетворители на отечествената независимост, старите негови съратници, регентите днес на България. А. Страшимиров, Съч. I, 236. „Звяр“, „кръвопиец,“ „изрод човешки,“ „нищожна твар“ — такъв се представлява олицетворителят на експлоатацията и потисничеството. Г. Бакалов, Избр. пр., 336. По тоя начин дружбата се явява олицетворител на това, що българите имат и могат в Станимака. РН, 1905, кн. 4, 193.