ОЛОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Оловен; оловат. Диамантът, графитът, от който стаят оловити пера,.., тий са въглени кристални. Ч, 1870, кн. 5, 156.


Източник: Речник на българския език (онлайн)