ОЛО̀ВНООБЛАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Индив. За небе — което е облачно със сив цвят, като на олово. Разсъмваше се и заедно със светлината на това мрачно оловнооблачно небе все повече настъпваше и тревогата за онова, което щеше да се случи днес. Г. Караславов, ОХ III, 260.