ОЛФАКТОМЀТРИЯ ж. Мед. Начин за измерване на чувствителността, остротата на обонянието чрез вдухване в носа на въздух, който съдържа концентрирано миришещо вещество.
— От лат. olfactus 'обоняние' + гр. μετρέω 'меря'.
