ОМАЯ̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Омайник1. Византийците,.. пишат .. за българите, че тии имали за вяра уж шаматизма, нъ техните жреци и попове.. били страшни чародейци и омаятели. Г. С. Раковски, БС I, 148.
