ОМЕКЧА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от омекчавам и от омекчавам се; омекотяване. Тоя документ свидетелствува какви груби и жестоки са били нравите на тогавашните новодошли народи и колко за тяхното омекчаване се дължи на папите. К. Величков, ПССъч. III, 104.


Източник: Речник на българския език (онлайн)