ОМИЛОСТИВЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от омилостивявам и от омилостивявам се. На ден свети Илия колеха се овце, варяха курбани за омилостивяване на светеца — да не хвърля огнени стрели по народ и добитък. Г. Алексиев, РН, 58.


Източник: Речник на българския език (онлайн)