ОМИРЍСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от омириша1 като прил. Който е пропит от миризма или издава някакъв мирис, миризма; вмирисан. През нощта, преди четата да пристигне на Бузлуджа, от нея се загубили 14 души. Това били все „ранени, омирисани, полуубити“ четници. Н. Ферменджиев, РХ, 267. Виждам го сега с любов признателна. / Този мил, добър и пълнолик човек, /../ Шубата му руска с бобровий вратник / цяла от тютюна омирисана. Ив. Вазов, Съч. ХХХVIII, 183.