ОМЛЀЯ, -èеш, мин. св. омля̀х, прич. мин. св. деят. омля̀л, -а, -о, мн. омлèли, несв., непрех. Диал. Вцепенявам се, стъписвам се. Като кръвожаден гарван гледаше той в очи Райнини и грачеше ѝ: горко ти! Тя си омля на мястото. Е. Мутева, РБЦ (превод), 77.