ОМНИПОТЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Всесилен, всемогъщ.
◊ Омнипотентна клетка. Биол. Клетка, която притежава възможност за бързо делене до получаване на определена цялост. Колкото по-млади са клетките, толкова по-голяма е у тях способността за растене. Първите клетки са омнипотентни, т. е. от тях могат да се получат цели организми. Б. Кърджиев, ОПА, 311.
— От лат. omnipotens, -entis.