ОМОНЍМЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Езикозн. Прил. от омоним; омонимичен, омонимически. Някои глаголи са омоними, тъй като са образувани с омонимни представки, най-често заи по-, като напр. забия тъпана (започвам да бия) и забия гвоздея на стената. Δ Омонимни фразеологизми са направя път (отдръпвам се) и направя път (ходя често някъде). Омонимен речник.