ОМОНЍМИЯ, мн. няма, ж. Езикозн. Звуково съвпадение на двe или повече различни по значение или функция езикови единици. При думите влак (превозно средство) и влак (рибарска мрежа) се говори за омонимия, а не за полисемия на една и съща дума.
— От гр. ὁμωνυμία през рус. омонимия.