ОМЪРСЯ̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от омърсявам1 и от омърсявам се.
ОМЪРСЯ̀ВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от омърсявам2 и от омърсявам се; облажване, облажаване1, наблажаване1.
