ОМЪРШАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; омършавèя, -èеш, мин. св. омършавя̀х, прич. мин. св. деят. омършавя̀л, -а, -о, мн. омършавèли, св., непрех. Разг. Измършавявам, отслабвам1, отънявам. Много неброени дни Хамид прекара в път, в криене, докато се добра в своите Родопи. Одрипавя, омършавя — хранеше се с коренчета и боровинки. Б. Несторов, СР, 129. Хубавата крехка ръчица.. омършавява, изсъхва. Й. Груев, КН 5, 30. Кога не ся храни добре, тялото омършавява, силите му ослабват. Й. Груев, Лет., 1869, 90. Що ти йе конче запряло, / запряло, омършавяло — / дали от млого каране, / или йе от нехранене, / или йе лошо гледане? Нар. пес., СбНУ ХLVI, 78.