ОМЪЧНЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от омъчнявам1 и от омъчнявам се; затрудняване, усложняване.
ОМЪЧНЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от омъчнявам2 и от омъчнявам се; натъжаване, нажаляване.
