ОПАРЯ̀М, -яш, несв. (остар. и диал.); опа̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Простонар. Опарвам1. От покрит въглен да се боиш, че по-дълбоко та опаря. П. Р. Славейков, БП II, 31. опарям се страд.
ОПА̀РЯМ СЕ несв., опа̀ря се, св., непрех. Опарвам се.
