ОПАШЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Опашат. Пофали се пред момите, / .. / че ще да иде да погуби / люта змия у планина / .. / Люта змия трооглава, / трооглава, шестокрила, / дванаесе опашита. Нар. пес., СбНУ II, 20.


Източник: Речник на българския език (онлайн)