ОПЀТ1, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Опънат, стегнат. Премени се рако, / накити се рако: / сини беневреци, / опети чешире. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 39.
ОПЀТ2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Опак, упорит, инат. Ногу си опет, ама и он не пада по-доле. СбНУ ХIII, 270.
ОПЀТ1 нареч. Диал. Пак, отново; още един път. — Къде е текла вода, опет ке течит! Ив. Вазов, Съч. ХХV, 220. — Опет дойде, опет си отиде. Л. Димитров, СбМ, 151. Да бил дал бог колко киски, / колко киски на венецот, / толко града да обшеташ, / опет назад да се вратиш, / пак во рамни дворе. Нар. пес., СбБрМ, 377.
— Друга (диал.) форма: о п я̀ т.
ОПЀТ2 нареч. Диал. Отзад. Чи си Стуйан фанаха, / опет му ръце вързаха, / в Тимутий ще го закарат, / в тимутийската тъмница. Нар. пес., СбНУ Х, 77.