ОПЍЛВАМ, -аш, несв.; опѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Оглаждам с пила, пиля цялата повърхност на нещо; изпилвам1, изпилявам, опилявам. Той бръкна машинално в джеба на жилетката, измъкна някакво ключе, силно опилено в предната част, и веднага го скри. Ем. Станев, ИК II, 19. опилвам се, опиля се страд. Като се опилѝ и се обърне на брилянт, елмаза хвърля светливи лъчи на сичките страни. Т. Икономов, ЧПГ, 127.